Секретните архиви – Съединението отприщва руската антибългарска политика
Никола Григоров
На 6 септември 1885 година българският народ
САМ, БЕЗ ЧУЖДА ПОДКРЕПА
извършва едно от най – великите каузи в новата ни история - съединението на Княжество България и Източна Румелия. Из цялата страна отеква общият зов: „ Да живее съединена България! Да живее княз Александър! ”
Сбъднало се пророчеството на Биконсфилд, че затишието в българските каузи няма да отиде повече от седем години! За огромно страдание на българския народ, съединението въобще не се харесва на Русия, която вижда в обединяването на Българския народ опасност за нейните имперски ползи на Балканите и опасност за нейните съдружници, отпред със Сърбия. Затова началникът на Азиатския департамент изпраща депеша на ръководещия съветското консулство в Русчук от 8 септември 1885 година, която гласи: „ Моля Ви още през днешния ден повикайте в консулството всички висши съветски офицери от гарнизоните: Русчукски, Видински, Търновски и Шуменски, а по този начин също началниците на обособените елементи и им предложете да решат следните въпроси: В случай на отзоваване на съветските офицери от България способни ли ще бъдат младите български офицери да заместят съветските и да командват бригади, полкове дружини? Има ли измежду българските офицери задоволително способни артилеристи? За какъв брой време почти може да бъде приведена в бойна подготвеност българската войска със свикването на запаса? В положение ли ще бъде българската армия при отсъствието на съветските военни инструктори да устои на въоръжено сблъскване от страна на друга страна? Какви ограничения съветските офицери намират по – комфортни за това, щото в сегашния миг да се затрудни ситуацията в българската войска? Отговорът на препоръчаните въпроси е належащо да се оформи във тип на решение на съветските офицери, формирано във Ваше наличие. Това решение ще бъде доложено на Господаря Император. Така също Ви апелирам за отговора на съветските офицери неотложно да ми съобщите по телеграфа и да известите военачалник – майор княз Кантакузин и нашия дипломатически сътрудник в София “!
Добре премислена подготовка за непознато нахлуване на България. И то от страна, на която българите имат безусловно доверие. И страна, която тогава са я смятали за освободителка! Руските офицери работят доста бързо и на 09 септември 1885 изготвят едно решение по въпросите, препоръчани им от началника на Азиатския департамент.
„ Днес, 9 септември 1885 година, ние долуподписаните командири на бригади, полкове и дружини, началници на независимите и морски елементи и окръжни воински началници, в наличието на ръководещия съветското императорско консулство в Русчук, разглеждайки препоръчаните ни за разискване въпроси, дойдохме до единомислещо умозаключение:
1. Способни ли са младите български офицери да заместят съветските военни инструктори и да командват бригади, полкове, дружини и независими елементи? Признаваме единомислещо, че от българските офицери в сегашния миг лица, способни и можещи да заместят съветските военни инструктори няма! В случай на отзоваване на съветските командири и заместването им с български, неизбежно при отсъствието на цялостно разбиране за старшинството ще се появи отегчение в самата среда на българските офицери. Това отегчение ще повлече след себе си, от една страна, намаляване на воинската дисциплинираност, а въпреки това ще усили партийните пристрастености на българските офицери и тогава армията ще бъде изцяло дискредитирана и дезорганизирана. При такива условия
българският трон и националното успокоение ще бъдат лишени от всякаква въоръжена поддръжка
2. Има ли измежду българските офицери задоволително способни артилеристи? Признаваме единомислещо, че по артилерийската част до този миг български офицери,показали своите качества няма.
3. За какво време почти българската войска може да бъде приведена в бойна подготвеност? Този въпрос следва да се раздели на две елементи: попълването на армията със свикването на запасняците и концентрирането на армия в военен ред в избрани пунктове. Благодарение на локалните условия свикването на запаса в армията в България се прави доста деятелно и бързо, тъй че свикването на запаса и попълването му по частите може да последва в продължение на 15 дни. Що се отнася за концентрирането на армия в строеви ред в избрани пунктове, при неявяване на нужните обози и други съоръжения, то в това отношение за българската войска предстоят някои усложнения.
4. В положение ли ще бъде българската армия при отсъствието на съветските военни инструктори да устои на въоръжено сблъскване със прилежаща страна? Този въпрос в едно отношение се взема решение негативно, а в друго отношение е подозрителен. В случай на сблъскване с турската бойна войска, при каквито и да е удобни условия да бъдат, българската армия не ще бъде в положение да се бори срещу въоръжената турско мощ, само че при положение на сблъскване с Румъния или Сърбия, произлизащо лично от обединяването на Княжеството, то вземайки поради въжделенията на българския народ и неговите патриотични усеща, ние намираме, че при положение на сблъскване с една от назованите страни успеха на страната на последните ще бъде прекомерно съмнителна.
5. Какви ограничения съветските офицери намират за по-удобни за това, щото в сегашния миг да се затрудни ситуацията на нещата в българската войска? Отговорът на сегашния въпрос се взема решение в идващото наше единомислещо решение:
ПОСТАНОВИХМЕ:
1. Взимайки под внимание, че императорското държавно управление не утвърждава метода на деяние на принц Александър Батенберг и сегашното българско държавно управление, признаваме за належащо незабавното отзоваване на съветските военни инструктори в България: командири на бригади, полкове, дружини, началници на независими елементи, а по този начин също на окръжните войскови началници.
2. По отношение на морските офицери и инженер – механиците от морските елементи на Княжеството предлагаме да се отзове цялата морска част от съветски нисши чинове с отправяне в Русия на параходите, баржите и миноносците. Това е отговора на съветските офицери, които до този миг са на
БЪЛГАРСКА ЗАПЛАТА, ЯДАТ БЪЛГАРСКИ ХЛЯБ, СПЯТ В БЪЛГАРСКИ ДОМОВЕ, РАДВАТ съдебна експертиза НА ВСЕОБЩО БЪЛГАРСКО УВАЖЕНИЕ И ПОЧИТ
Но подчинението си е послушание, омразата на съветските управници към България и Батенберг е безгранична! Затова следва светкавичната депеша на Азиатския департамент до ръководещия консулството в Русчук от 11 септември 1885 година: „ След отчета на военния министър за отзоваването на съветските офицери, намиращи се на работа в България и Източна Румелия, и поради на ненормалното състояние в упоменатите страни, Господарят Император на 10-я ден от този месец благоволи височайше да повели: Незабавно да се отзоват от България и Източна Румелия военния министър генерал–майор Кантакузин и всички намиращи се съветски офицери, командири на бригади, полкове, дружини, роти, началници на спомагателни елементи и окръжни войскови началници със зачисляване на упоменатите офицери във войсковите елементи на общо съображение. Парични помощи за връщането на съветските елементи до местата за служене да се дадат от сумата на
ОКУПАЦИОННИЯ ФОНД
За офицерите обаче от морските елементи ще бъде изработен специфичен отчет на Негово величество. За гореизложеното да съобщите на офицерите, пребиваващи в Русчукския и Видинския консулски окръг. След тези извънредно красноречиви РУСКИ документи, на всеки българин незабавно му излиза наяве,
Кой е подтикнал сръбския крал Милан да нападне ненадейно България,
кой му е помагал за тази подла експанзия в тила, до момента в който българските войски чакат нахлуване от Турция. Но и с това не се свършва съветската антибългарска политика към съединението на княжество България и Източна Румелия! Руските управници я следват твърдо и праволинейно и по тази причина на Цариградската конферинция по отношение на съединението през 1885 година съветският представител Нелидов декларира: „ Негово величество императорът високо осъди движението; държавното управление му отхвърли всяка взаимност с него, взе енергични ограничения, да попречва на дохождането на помощи извън, и повика обратно съветските офицери, което не малко спомогна, с цел да се обезсърчат българите. Най-после, даде ми се заповед да участвам на Конференцията, разискванията на която, по моето мнение, не могат да имат други основи, с изключение на запазването на Берлинския контракт, уважаването на правата на Негово императорско величество султана и формалното връщане на status quo ante “.
Най-грандиозното
ОБЩОБЪЛГАРСКО САМОСТОЯТЕЛНО ДЕЛО
Съединението е голяма спънка на съветските ползи и на ползите на съветските съдружници на Балканите отпред със Сърбия. Които ползи диктуват оптимално разпокъсване на българското землище, разпределяне на българските земи на съседите ни и последователно претопяване и заличаване на българската националност! Каквато политика Русия води от епохи, организира я и по време на Съединението, организира я и до момента. Като най висок връх в тази политика е проведения от Русия разгром на България през 1913 година! А осъщественото съединяване от нашите героични предци ни задължава да помним българската история, да помним Съединението и да създадем всичко допустимо и през днешния ден за запазване на човешките правдини на всички българи на Балканите и по целия свят.
Б.А. Използвани източници: Окупационен фонд за основаване на съветско дунавска област, Русе 1993 година и Протоколите на цариградската конференция по работите в Изт. Румелия, София 1886 година.
На 6 септември 1885 година българският народ
САМ, БЕЗ ЧУЖДА ПОДКРЕПА
извършва едно от най – великите каузи в новата ни история - съединението на Княжество България и Източна Румелия. Из цялата страна отеква общият зов: „ Да живее съединена България! Да живее княз Александър! ”
Сбъднало се пророчеството на Биконсфилд, че затишието в българските каузи няма да отиде повече от седем години! За огромно страдание на българския народ, съединението въобще не се харесва на Русия, която вижда в обединяването на Българския народ опасност за нейните имперски ползи на Балканите и опасност за нейните съдружници, отпред със Сърбия. Затова началникът на Азиатския департамент изпраща депеша на ръководещия съветското консулство в Русчук от 8 септември 1885 година, която гласи: „ Моля Ви още през днешния ден повикайте в консулството всички висши съветски офицери от гарнизоните: Русчукски, Видински, Търновски и Шуменски, а по този начин също началниците на обособените елементи и им предложете да решат следните въпроси: В случай на отзоваване на съветските офицери от България способни ли ще бъдат младите български офицери да заместят съветските и да командват бригади, полкове дружини? Има ли измежду българските офицери задоволително способни артилеристи? За какъв брой време почти може да бъде приведена в бойна подготвеност българската войска със свикването на запаса? В положение ли ще бъде българската армия при отсъствието на съветските военни инструктори да устои на въоръжено сблъскване от страна на друга страна? Какви ограничения съветските офицери намират по – комфортни за това, щото в сегашния миг да се затрудни ситуацията в българската войска? Отговорът на препоръчаните въпроси е належащо да се оформи във тип на решение на съветските офицери, формирано във Ваше наличие. Това решение ще бъде доложено на Господаря Император. Така също Ви апелирам за отговора на съветските офицери неотложно да ми съобщите по телеграфа и да известите военачалник – майор княз Кантакузин и нашия дипломатически сътрудник в София “!
Добре премислена подготовка за непознато нахлуване на България. И то от страна, на която българите имат безусловно доверие. И страна, която тогава са я смятали за освободителка! Руските офицери работят доста бързо и на 09 септември 1885 изготвят едно решение по въпросите, препоръчани им от началника на Азиатския департамент.
„ Днес, 9 септември 1885 година, ние долуподписаните командири на бригади, полкове и дружини, началници на независимите и морски елементи и окръжни воински началници, в наличието на ръководещия съветското императорско консулство в Русчук, разглеждайки препоръчаните ни за разискване въпроси, дойдохме до единомислещо умозаключение:
1. Способни ли са младите български офицери да заместят съветските военни инструктори и да командват бригади, полкове, дружини и независими елементи? Признаваме единомислещо, че от българските офицери в сегашния миг лица, способни и можещи да заместят съветските военни инструктори няма! В случай на отзоваване на съветските командири и заместването им с български, неизбежно при отсъствието на цялостно разбиране за старшинството ще се появи отегчение в самата среда на българските офицери. Това отегчение ще повлече след себе си, от една страна, намаляване на воинската дисциплинираност, а въпреки това ще усили партийните пристрастености на българските офицери и тогава армията ще бъде изцяло дискредитирана и дезорганизирана. При такива условия
българският трон и националното успокоение ще бъдат лишени от всякаква въоръжена поддръжка
2. Има ли измежду българските офицери задоволително способни артилеристи? Признаваме единомислещо, че по артилерийската част до този миг български офицери,показали своите качества няма.
3. За какво време почти българската войска може да бъде приведена в бойна подготвеност? Този въпрос следва да се раздели на две елементи: попълването на армията със свикването на запасняците и концентрирането на армия в военен ред в избрани пунктове. Благодарение на локалните условия свикването на запаса в армията в България се прави доста деятелно и бързо, тъй че свикването на запаса и попълването му по частите може да последва в продължение на 15 дни. Що се отнася за концентрирането на армия в строеви ред в избрани пунктове, при неявяване на нужните обози и други съоръжения, то в това отношение за българската войска предстоят някои усложнения.
4. В положение ли ще бъде българската армия при отсъствието на съветските военни инструктори да устои на въоръжено сблъскване със прилежаща страна? Този въпрос в едно отношение се взема решение негативно, а в друго отношение е подозрителен. В случай на сблъскване с турската бойна войска, при каквито и да е удобни условия да бъдат, българската армия не ще бъде в положение да се бори срещу въоръжената турско мощ, само че при положение на сблъскване с Румъния или Сърбия, произлизащо лично от обединяването на Княжеството, то вземайки поради въжделенията на българския народ и неговите патриотични усеща, ние намираме, че при положение на сблъскване с една от назованите страни успеха на страната на последните ще бъде прекомерно съмнителна.
5. Какви ограничения съветските офицери намират за по-удобни за това, щото в сегашния миг да се затрудни ситуацията на нещата в българската войска? Отговорът на сегашния въпрос се взема решение в идващото наше единомислещо решение:
ПОСТАНОВИХМЕ:
1. Взимайки под внимание, че императорското държавно управление не утвърждава метода на деяние на принц Александър Батенберг и сегашното българско държавно управление, признаваме за належащо незабавното отзоваване на съветските военни инструктори в България: командири на бригади, полкове, дружини, началници на независими елементи, а по този начин също на окръжните войскови началници.
2. По отношение на морските офицери и инженер – механиците от морските елементи на Княжеството предлагаме да се отзове цялата морска част от съветски нисши чинове с отправяне в Русия на параходите, баржите и миноносците. Това е отговора на съветските офицери, които до този миг са на
БЪЛГАРСКА ЗАПЛАТА, ЯДАТ БЪЛГАРСКИ ХЛЯБ, СПЯТ В БЪЛГАРСКИ ДОМОВЕ, РАДВАТ съдебна експертиза НА ВСЕОБЩО БЪЛГАРСКО УВАЖЕНИЕ И ПОЧИТ
Но подчинението си е послушание, омразата на съветските управници към България и Батенберг е безгранична! Затова следва светкавичната депеша на Азиатския департамент до ръководещия консулството в Русчук от 11 септември 1885 година: „ След отчета на военния министър за отзоваването на съветските офицери, намиращи се на работа в България и Източна Румелия, и поради на ненормалното състояние в упоменатите страни, Господарят Император на 10-я ден от този месец благоволи височайше да повели: Незабавно да се отзоват от България и Източна Румелия военния министър генерал–майор Кантакузин и всички намиращи се съветски офицери, командири на бригади, полкове, дружини, роти, началници на спомагателни елементи и окръжни войскови началници със зачисляване на упоменатите офицери във войсковите елементи на общо съображение. Парични помощи за връщането на съветските елементи до местата за служене да се дадат от сумата на
ОКУПАЦИОННИЯ ФОНД
За офицерите обаче от морските елементи ще бъде изработен специфичен отчет на Негово величество. За гореизложеното да съобщите на офицерите, пребиваващи в Русчукския и Видинския консулски окръг. След тези извънредно красноречиви РУСКИ документи, на всеки българин незабавно му излиза наяве,
Кой е подтикнал сръбския крал Милан да нападне ненадейно България,
кой му е помагал за тази подла експанзия в тила, до момента в който българските войски чакат нахлуване от Турция. Но и с това не се свършва съветската антибългарска политика към съединението на княжество България и Източна Румелия! Руските управници я следват твърдо и праволинейно и по тази причина на Цариградската конферинция по отношение на съединението през 1885 година съветският представител Нелидов декларира: „ Негово величество императорът високо осъди движението; държавното управление му отхвърли всяка взаимност с него, взе енергични ограничения, да попречва на дохождането на помощи извън, и повика обратно съветските офицери, което не малко спомогна, с цел да се обезсърчат българите. Най-после, даде ми се заповед да участвам на Конференцията, разискванията на която, по моето мнение, не могат да имат други основи, с изключение на запазването на Берлинския контракт, уважаването на правата на Негово императорско величество султана и формалното връщане на status quo ante “.
Най-грандиозното
ОБЩОБЪЛГАРСКО САМОСТОЯТЕЛНО ДЕЛО
Съединението е голяма спънка на съветските ползи и на ползите на съветските съдружници на Балканите отпред със Сърбия. Които ползи диктуват оптимално разпокъсване на българското землище, разпределяне на българските земи на съседите ни и последователно претопяване и заличаване на българската националност! Каквато политика Русия води от епохи, организира я и по време на Съединението, организира я и до момента. Като най висок връх в тази политика е проведения от Русия разгром на България през 1913 година! А осъщественото съединяване от нашите героични предци ни задължава да помним българската история, да помним Съединението и да създадем всичко допустимо и през днешния ден за запазване на човешките правдини на всички българи на Балканите и по целия свят.
Б.А. Използвани източници: Окупационен фонд за основаване на съветско дунавска област, Русе 1993 година и Протоколите на цариградската конференция по работите в Изт. Румелия, София 1886 година.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ